Когато търсим думи, за да изразим най-дълбоките си емоции, често прибягваме до надеждата. Казваме „това е единствената ни надежда“ или „няма друга надежда“. Понякога си признаваме, че е останала само „измамна надежда“, а най-тежкото е да почувстваме „липса на надежда“.
Надеждата може да приема различни форми и да променя смисъла си в зависимост от обстоятелствата. Но вярвам, че тя е онова, от което всички, изправени пред тежки изпитания, се нуждаем – надежда за днес и особено надежда за утре.